Не си отиват близките ни хора,
когато пръст телата им покрива.
Животът им не свършва там, във гроба.
Последен дъх споменът не убива.
Не си отиват близките ни хора,
когато пръст телата им покрива.
Животът им не свършва там, във гроба.
Последен дъх споменът не убива.
Когато тишината заговори
с гласа ти топъл и до болка скъп
и ласкаво погалиш пак отгоре
лицето ми с ефирния си дъх,
Днес всички трябва да се поклоним
на Апостола пред тленните останки.
С гордост на поколенията да заявим -
тачен е по градове, села, паланки.
Доста прах се беше насъбрала в мен.
В душата ми бе пълна бъркотия.
От жал не изхвърлях нито един спомен
и чувствата избирах в гардероба си да скрия.
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Хващам се, че ти говоря:
мрачно е, но не вали.
Липсваш ми, но съм щастлива,
както обещах. Нали?!
Гледам те отсреща на портрета -
образ земен, най-обикновен.
Русо карловско момче, което
бих могъл да срещна всеки ден.
Аз съм онази, която за всички
вечно се прави на луда.
Но ако нямате нищо против,
днес ще съм някоя друга!
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...