Не си отиват близките ни хора,
когато пръст телата им покрива.
Животът им не свършва там, във гроба.
Последен дъх споменът не убива.
Не си отиват! Те са там, където
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето...
Усещаме ги силно всеки път
когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска...
Когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас
по-живи и от най-живите хора!
... Един човек не може да умре
щом с обич във душата ни живее!
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!..
Автор: Павлина Соколова