Хващам се, че ти говоря:
мрачно е, но не вали.
Липсваш ми, но съм щастлива,
както обещах. Нали?!
Болката е вразумена.
Няма и следа от гняв.
Най-красивото от тебе
в три сърца рисува смях.
Моля се да ти е светло,
да си тук около нас.
Щом кръвта вода не става -
любовта не става прах!
Автор: Катерина Кайтазова