Доста прах се беше насъбрала в мен.
В душата ми бе пълна бъркотия.
От жал не изхвърлях нито един спомен
и чувствата избирах в гардероба си да скрия.
Прибирах всеки образ, все не бе излишен.
И като старица клета -
складирах думи, мисли,обещания
по лавици и празни чекмеджета.
В един момент всичко се препълни -
отвориха се шкафове, задрънчаха панти.
Отворих, за да видя какво им пречи -
избелели спомени до старите тиранти...
Вехтории и ненужни мисли, все боклуци...
лица забравени, неважни, остарели...
Дълго стаята ми нагло са задръствали
като древни вестници със листи пожълтели.
От праха страшно се закашлях -
преживелици, подредени наготово,
натъпкани по рафтовете чак до пръсване
и не правещи местенце те на нищо ново!
Без да губя време се разрових,
изхвърлих спомените, безполезните неща.
В стара стая можеш да подреждаш нови вещи -
само почисти душата си... избърши праха...