Поезия

Да се върнеш към своите корени,
да застанеш, на стария праг
там където са детските спомени,
там където няма тъга.

Светло ли ти е в душата, мамо,
горе, на небето отмаляло...
В коледната нощ без тебе само
скита се сърцето побеляло.

Тогава, когато те спънат проблемите,
когато ти писне от битки безсмислени
и някак надвисне в сърцето ти времето
... ще тръгна към теб с букети от изгреви!

Не се разделям никога със нея
и силна съм, когато е със мен
дори през сълзи мога да се смея
и слънцето изгрява в мрачен ден.

Свято е всяко чувство в душата,
щом носи радост на някой човек,
щом с обич дарява земята,
и прави живота по-хубав, и лек.

Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.