В полето разцъфнаха макове
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.
А светлото бързаше влюбено
с цветята в едно да се слее
и сякаш светулки изгубени
със себе си пак се намериха.
Изписваше вятърът стихове,
усетил пейзажа вълшебен,
гореше блажено природата
във този пожар. Многоцветен.
Автор: Зоя Михова