Поезия

Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.

Неволята посрещай с Усмивка!
Усмихвай се дори в дъждовно време!
Подтискай ревността с Усмивка!

Ще милвам като със въздушни длани
едно едва усмихнато лице.
А после – по косата ще остане
невидим ореол от две ръце.

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

За мене ти си безценно съкровище,
скрито дълбоко в тайна пещера.
За мене ти си животворен извор,
който с трепет чакам
да избликне на повърхността.

С усмивка ти приемай дъждовете
с усмивката по-ведър е денят
с усмивка подарявай нежно цвете
с усмивката е по-красив светът.

Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш.
Обичам те, когато с дни си утеснена
и нямаш път, по който да поемеш.
Обичам те, когато в самота ридаеш,
но ти в крила на ангел си увита.
Обичам те, дори и да не знеш,
че грижа се за болката ти скрита.
Обичам те, помни, обичам те!