Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката
щом я съглеждаха, пищяха числата:
- Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! -
да не би да ги видят със нея.
Но ето тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко, понеже бе много малко.
И каза му нулата: - Я с мене ела! -
И купиха двамата една стара кола,
и смело поеха - пам-пам-пам - по шосето...
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула.)
И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно,
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!),
и изобщо извадиха те заключение,
че и малките нули имат свое значение.
Автор: Джани Родари
Превод: Валери Петров