Ще милвам като със въздушни длани
едно едва усмихнато лице.
А после – по косата ще остане
невидим ореол от две ръце.
Тя никога това не ще забрави,
над възрастта, през времето – мигът
един и същ завинаги остава,
годините не ще го състарят.
Защото преживяното отива
там, дето няма да се промени –
където си остава все красиво,
в прозрачни стихнали здрачевини.
Автор: Тодор Харманджиев