В този свят, пълен с толкова хора,
аз разбрах, за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за мен и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си, щом се обичаме...
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом и въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим...
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.
Мира Дойчинова - irini