Този бял сняг кога наваля?
Вчера всичко бе мрачно и сиво.
А сега, погледни – красота!
И се чувстваш по детски щастливо.
И заравяш под преспите дни,
почернели от вечни тревоги.
Сам в снежинка превръщаш се ти
и след вятър хукваш нагоре.
И препускаш, препускаш… Летиш,
сякаш никога няма да кацнеш.
Нека снежно е! Нека вали!
Приказка бяла и ти заслужаваш.
Автор Милена Йорданова