Погледни го тоя свят -
векове наред се мръщи.
Нито е умрял от глад,
нито му е тясно вкъщи,
а пък влачи до троха,
трупа всякакви запаси
и от имане - аха,
вече ще се сгромоляса.
А му стига къшей хляб,
малко сол и два домата -
като весел божи раб
да пребъде на земята.
Да си посади дръвче,
да се влюби, да обича,
а след туй да изтече
непокътнат и първичен.
И е просто като боб,
а защо не го разбира -
от отсечения гроб
Господ голи ни прибира...
Ники Комедвенска