Желал бих да съм цветна предпролетна ливада,
отхранил трепетлики и плачущи върби
и цъфнали да пият от моята прохлада
свенливи теменуги и свилени треви.
И тихичко прикрити под мойта детелина
желтурки и врабчета, щурец да весели.
Да бъда аз ливада, да бъда аз градина
за пъстри пеперуди и златени пчели.
И привечер да дремат във мене ветровете,
а грейналото слънце цял ден да ме пече -
и чутко да усещам във себе соковете,
и чутко да усещам живота, че тече.
Автор: Христо Ясенов