Аз нямам стих за пролетта,
защото щом е пролет,
живея смело - не творя.
Душата ми е пролет.
Забравя моята ръка
за листа и молива,
открила бисерна река
в коси на самодива -
красива, с рокля на цветя,
ухаеща на роза,
зовяща всички сетива
да я превърна в проза,
в сказание за чудеса,
за радост и тревога,
за ласките на любовта,
за слънчевия огън,
от сливането на тела
и допира на устни
събудени от топлина
и раждащи изкуство,
по-съвършено от стиха,
от музика по-чисто.
Аз нямам стих за пролетта,
защото я обичам!
Автор: Яким Иванов