Предстоят ти толкова много връзки, но
малко от тях ще продължат.
Ще прекосиш реки от болка и сълзи, но
щом се обърнеш назад, всичко ще е отлетяло като в сън.
Като в кошмарен, но прекрасен сън...
Затова бъди с тези, които наистина те обичат.
Накрая, когато остарееш и започнеш да увяхваш,
само те ще ти останат.
Посей детелина, посей роза.
Посаждай цветята, които обичаш!
Не спирай, за да разбереш кои ще пораснат.
Това е тайна, която никой не знае...
Никой не знае!
След миг повечето ще са увехнали.
След миг цветовете им ще са избледнели.
Но ти не спирай да посаждаш цветята, които обичаш!
Не спирай, докато и ти самият не увехнеш с тях...
Не спирай!