Аз мисля, седнал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета;
за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.
Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.
Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.
Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
ГЛАВА 3
ПРЪСТЕНЪТ ПОТЕГЛЯ НА ЮГ
из "Властелина на пръстените"