Гори ме любов непосята, измислена,
в постелята невъзможно изстинала влез.
Гальовно напявай отнесени шепоти,
пътеки изгубени в мрака намерени,
без дъх ме оставяй безбожен кипеж.
Обливай ме с пяна от морските щерни
Нептунови щрихи над моя портрет.
Обичай ме жадно, прегръщай ме нежно
бъди моят лебед небесен, любим.
Било е преди невъзможно начало,
светът се завърта в разбунен прибой,
косите ми греят в русалково злато,
мечтата ми сладка превръща се в мед.
В гърдите ми пламва копнежа предишен,
по твоите устни, разлято море
опалени въглени, жарки горещници,
кипящи в пожара на думите две.
Обичам те пролетно мое очакване
рисувай, рисувай със устни по мен,
потънала в теб все така ще ухая,
на приказка ветрена, на жажда, на цвет.