Кой не вярва, че плаче небето?
Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака, то плака до дето
и морето създаде веднъж.
Кой не вярва, че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори, говори с морето
и разказва за своя си свят.
Кой не вярва, че гали небето?
Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява, дарява сърцето
и със болка те моли за смях!
Петя Дубарова