Душата ми плаче.
Душата умира.
Ранена крещи в тишината.
Стоварва се времето
като секира,
и като тресчици подмята
желания, чувства,
надежди, мечти.
Отвлече ги вече пороя.
Остана душата
сама да стърчи -
окастрена, мъртва-Моя.
Душата ми плаче.
Душата умира.
Ранена крещи в тишината.
Стоварва се времето
като секира,
и като тресчици подмята
желания, чувства,
надежди, мечти.
Отвлече ги вече пороя.
Остана душата
сама да стърчи -
окастрена, мъртва-Моя.