Привечер в тихий шепот на зефира
все твоят сребрен глас шепти:
докосне ли сърце ми - то замира...
и в отзвук тъжна струна затрепти.
И в тоз напев резнесен в тишината -
далеч замира... Без ответ...
Уви! И в скръб примира ми душата, -
и чувствам чужд за мене целий свет!