Зреят слънчогледи, хлябът зрее,
зреят ябълки на сведен клон,
зрее слънцето, когато грее
дните ми под своя хоризонт,
зрее лятото под листи златни,
зрее в чернозема слънчев сок
и сред равнината необятна взимам
аз по зреене урок.
Хубаво е да постигнат зрелост
и поля, и мисли, и очи.
Ранозрелите жита са бели,
ала хлябът им горчи.
Ранозрейните лозя са сладки,
ала виното им не шуми.
Ранозрейките мечти са кратки -
пукат се, когато гръм гърми.
Всако нещо има свое време,
своите сеитби и вражди,
своите погроми и подеми,
своите победи и беди,
свои битки, срещи и разлъки,
свои задължаващи права,
свои радости и свои мъки.
Зреенето идва след това...