Бездомнико,
ела да те прегърна!
Аз знам, ти имаш нужда от храна,
аз знам и имаш нужда от усмивка,
от топла дума, че живота е сълза.
Бездомнико,
ела да те попитам!
Какво те е довело в този град,
къде си ходил и какво си патил,
кой те захвърли в тоя бурен листопад.
Бездомнико,
да поговорим малко!
И аз се лутам в този шеметен копнеж,
печеля всеки ден и губя неуморно
от ласкавия си стремеж.
Сега спечелила съм малко време,
ела, на тебе ще го подаря,
какво като е зима и е бреме
навън да се стои в студа.
Ще пием по кафе и ще те слушам,
а ако искаш, ще ме слушаш ти,
И няма да те карам да се сгушваш,
в отминалите ти беди.
Ако за миг земята спре и грейне,
бездомно слънце, твой събрат,
ще зная някой ден, че нейде,
един човек е по-богат.