Защо сме груби, нетактични,
завиждаме дори на глас
и само себе си обичаме
но не и другите край нас?
Защо ли болка причиняваме
щом знаем колко ни боли,
когато бъдем изоставени,
обидени и без мечти?
Защо живеем неразумно?
Отравяме се с никотин,
със алкохола се погубваме
и нервите си не щадим.
“Животът е такъв” – ще кажем
или “Светът се промени”.
С девиз си служим кратък даже
“Настъпят ли те – настъпи!”
Кроежи правим все на тъмно.
Съвети даваме през час
и сме загубили напълно
доверието между нас.
Един до друг сме, но далече,
а кой така ни раздели?
Животът ни минава вче
в ламтеж за къщи и пари.
Все спорим глупаво и смешно.
Залъгваме се със лъжи
и правим свойте странни грешки
дори с отворени очи.
“Животът е такъв” – ще кажем.
Кой може да ни вразуми
със хубаво да се докажем –
да бъдем честни и добри?
Силвия Шишкова