Внезапно ний се озовахме
в неотбелязани земи.
Една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми
и, че отблизо идалече
донася песен и слова
с неразбираемо наречие
безумно нежната трева.
Че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи.
Че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.
Или пък лиричното наследство
повика нашите съдби.
Камбана на далечно детство
далечни удари заби.
И нещо силно, неща мило
прииждаше на този бряг
и то ни правеше безсилни.