Когато те измислих, се уплаших -
творение от поетичен дим,
създание на слабоста ми страшна,
дошло мен, силния, да победи!
Когато те измислих, цял изтръпнах:
не сън - жена, родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина.
Когато те измислих, се побърках:
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Бъди ти свята, обич огнекрила!
Грабежът ти бе страшен, но свещен -
мъжът е в най-голямата си сила,
когато е от слабост победен.