Детство, вятър мой крилат,
слънце - детска топка златна -
мой довчера тичал свят
и зад ъгъла изчезнал.
Аз и днес те гоня пак
по земята необятна,
ала слънцето е мрак,
вятърът - въздишка звездна.
Чакай, мое детство, спри!
Пак ела и донеси:
слънце в моите игри,
вятър в моите коси!
Колкото и тъжни те
да са били в моя ден
с тях аз - вечното дете -
все летя и те със мен!
Аз не съм се наиграла,
аз не съм се нажадувала
ни на радост, ни на жал -
още пътят ми е дълъг.
Още вятърът крилат
с мен, със слънцето пътува.
Още моя детски свят
срещам аз на всеки ъгъл.
Чакай, мое детство, спри!
Не, не спирай, продължи!
Но защо едни игри
с други ти смени, кажи?!
Нищо! Колкото и те
да са тъжни в радостта
с тях аз цял живот дете
ще остана на света!