На сина ми
Ако запазиш ум, щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превърнеш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел;
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят;
ако секунда ти не пропилееш
в мига ти, безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш –
и нещо повече, ще си Човек!
РЪДИАРД КИПЛИНГ