В живота обичах без корист и цели,
но лицемерие срещнах, и фалш и лъжа...
Кълнат ти се в обич, звездите ти свалят,
А после пак те оставят сама!
Нима след такива жестоки обиди,
способна ще бъда да вярвам аз пак?
Пак ли ще слушам думи лъжливи,
чакаща с трепет вечерният мрак?
Нима ще намеря във себе си сили
да търся отново аз своя любим,
когато повярвала в думи лъжливи,
ще има ли в мен вяра и дух несломим!
Видях как ме гледаш с насмешка,
сякаш си правиш невинна шега
Прозрях аз, четях в твоите очи
как в твойте устни свещенната Обич,
едва ли не смешно звучи...
Ти не пожали ни моята младост,
ни моите чувства, ни мойте мечти
носеше ли в дните ми радост
Не те обвинявам, не искам, не мога!
За всичко съм виновна сама,
че своите чувства с лъжи аз прикривах,
нима някой друг тук има вина?
Но истински ако ти нявга обикнеш
Спомни си как здраво за мене притиснат
прекарваше мъничка част от нощтта,
без всякакви чувства, без всякаква обич,
единствено търсещ от мене плътта
Недей да си спомняш със лошо за мене,
не от падение вършех това
Защото обичах аз силно и честно
без лицемерие, фалш и лъжа
Аз знам, ще потъна в дълбока забрава
щом срещнеш ти първата друга жена
Жена във която ще търсиш ти само наслада
както я търсеше в мен до сега
А ти ще се чувстваш щастлив и доволен
че пътят е прав и обкичен с цветя
че винаги бързо и лесно догонваш
Свещенната своя Мечта
Аз знам - тържествуваш сега пред жената
която светът е за мъка създал...
Порадвай се - вече спечели играта,
която открито за мен бе играл.
Но време ще мине, и аз ще забравя
и старата рана, и всички мечти
и само понякога в спомен за тебе
сърцето ми в мъка ще затупти.
И все пак единствено ти не излъга
намеквайки често целта си дори
"Не чакай!" - говореше всичко във тебе
"Напразни са всичките твои мечти!"
Тогава се питах защо съм до тебе
щом бездни дълбоки между ни лежат
щам нямаш ти капчица чувства към мене,
които завинаги нас да сплотят
Не зная. Заричах се в себе си често
от утре да бъдеш ти мъртъв за мен...
Аз обещавах - това е най-лесно...
а утре отлагах за следния ден.
Гранитната воля която аз имах
стопи се кат пролетен сняг на вода,
а от студеното гордо момиче
не беше останало даже следа........
Елия