Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Всичко е отдавна минало,
всичко е покрито с прах,
но във мен не са изстинали
думите с искрица смях.
О, земна Богородице, която
не Бог, а мойте три деца роди,
светице над светиците, най-свято
те моля: днес и вечно с мен бъди!
Вдигни очи ! За миг вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и кротко помълчи ...
и ако искаш двама ще мълчиме.
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.