Всичко е отдавна минало,
всичко е покрито с прах,
но във мен не са изстинали
думите с искрица смях.
Помня очите ти, твойто “Обичам те”,
всяко докосване е омагьосване.
Първите лъчи на лятото,
срещите в среднощен час.
Шепата добри приятели,
всичко разделили с нас.
Помня очите ти, твойто “Обичам те”.
Как да се върна, как, да ти прошепна пак:
Здравей обич моя,
както никой друг,
теб съм обичал,
ето аз съм тук.
Аз съм тук, но само спомена,
сякаш в нереален свят.
Шепот и слова отронени,
всичко е далеч назад.
Помня очите ти, твойто “Обичам те”.
Как да се върна, как, да ти прошепна пак?