Вдигни очи ! За миг вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и кротко помълчи ...
и ако искаш двама ще мълчиме.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми влажен,
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
Във тях сега блести една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без птици и дървета,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата.
А в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед от тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно във очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам!