Поезия

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Ако вечер очите за сън не заспиват
и светът се усмихва различен,
не терзая с въпроси душата щастлива.
Имам отговор. Аз те обичам...

Боля ли те? Пулсирам ли във теб?
Изгарям ли плътта ти като огън?
Смразявам ли кръвта ти като лед?
Но да се отречеш от мен не можеш!

Изглеждам по-силна, победила себе си...
и съм свободна да си поема дъх и да изкажа всичко на глас...

Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше - прераждане за мен самата.

Погледни в очите ми,
ще видиш колко обич крият те!
Погледни в душата ми,
ще разбереш какво желае моето сърце!

Животът ме направи силна
с безбройните си изпитания,
не станах егоист, ни меркантилна,
не са ми чужди хорските страдания,
научих се да не робувам
на собствените си желания.

Студено е навън... а сякаш в мене
прониква бавно този зимен студ,
душата ми по мъничко превзема
и я превръща във безчувствен лед.