Обичай, дяволе, обичай като ангел нежно
И като ангел бди над своята любима.
За нейно здраве пий туй черно вино,
А има ли любов, любов до край ще има.
Обичай, дяволе! Денят нощта тъй люби,
Тъй силно връзка ги зове.
В любовта не можеш себе си изгуби,
Но можеш да живееш с векове!”
Така нарича ангелът небесен.
И ти бе ангел някога преди,
Но в повей фин гласът ти се разнесе,
Искра от пепел в теб се прероди.
“Но чуй ме, дяволе: Жарта е жар до края
и, нестинарски мит, в очите ни пламти.
Жарта е обич, недопусната до рая
И неин дом е огънят, а проповедник – ти!”