Ще те обичам, ала няма да те имам,
ще те целувам може би насън.
Ще бъда тъжен винаги отвътре,
макар че ще съм същия отвън.
Ще те обичам ала няма да съм с тебе,
когато чувстваш ти, че си сама -
мечтата за очите и дъха ти,
ще оживява само във съня.
Ще те обичам! Огънят не ще загасне,
дано го видиш в моите очи!
Ала и двамата до болка знаем,
че истината може да горчи…
Все още те обичам много силно,
все още искам вечно да си с мен!
Едва ли някога ще си призная,
че ти осмисляш всеки празен ден.
Все още те обичам до полуда, все още!
Но умира нещо в мен -
дори да ме обичаш по принуда,
душата ти ще бъде като в плен!
Все още те обичам и разбирам,
че глупости съм вършил до сега.
Дано ми позволиш да ти докажа,
че и глупакът има си душа…
Прости ми че опитах да те търся
и в тъмното с протегнати ръце,
а дори за миг не се досетих,
че всъщност ти си в моето сърце.