Сърцето ми тъй нежно те обикна,
отдаде се на теб и любовта,
ранено е но то към теб привикна,
убито бе от огъня на любовта.
И силно чувство в мене породи се,
душата ми откри във теб човек,
на който може вечно да разчита,
във твоите ръце съм огън вместо лед.
Мога да виждам нощта без луна.
Мога да виждам без слънце деня,
но без тебе не мога, не мога!
Ти си моето слънце в деня.
Ти си мойта луна във нощта.
Ти, само ти.
Светъл лъч в тъмнината,
мило дихание в самотата,
нежна музика в тишината,
ти мое момче. Ти, само ти.
Прости ми че се влюбих лудо
във теб, прекрасен непознат,
че се надявах аз на чудо,
за да вляза в твоя свят...
Прости ми че за теб говоря
по цели часове и дни
и че със себе си се боря
това да се промени.
Прости ми че желая теб
и във мечтите ми сме двама,
че искам да си с мен в света свиреп,
ала за това надежда няма...
Прости ми това, че те желая,
че искам ти да си до мен,
да те обичам и във Рая,
дори след сетният си ден....