Прости , че нямам сили да забравя,
и че не мога с тебе да остана,
Разделят ни безумни разстояния,
за чувствата ни трудно изпитание.
А болката изгаря в дън душата,
и нощем ни измъчва пустота,
изгубени сме с тебе в междувремие
самотни сред тълпата да живеем...