Вълшебна вечер, като от приказка,
тишината тихо стъпва по пътека от листа.
Една звезда огрява пътя,
и звезден прах се сипе във нощта.
Във тишината бяла нейде е сърцето ми.
Потърси го – в шепи го вземи.
Нежно блестна на лицето ми
Пътечка лунна от сълзи.
Ще забравя, че съм го губила.
Ще забравя черното в окото на нощта.
Ще запомня само пътеката лунна,
и едната твоя чиста доброта.
Колко малко само ми е нужно.
По-различна съм и не ме е страх.
Вървя по пътеката от спомени,
и заличавам ги като опростен грях.
Тихо, нежна песен ноща запява.
Дочувам звън от ангелски криле.
Луната с топъл глас припява,
а ти намери мъничкото моето сърце
Умори се душата, безцелно да скита,
по пътя осъзна, че любовта не е грях.
Времето търсещо към безкрая полита,
а тези думи за тебе подбрах.
Без да почака – без да чувства вина,
едно чувство редом с мене върви.
По пътеката звездна,
на луната по пътя
Се преплетоха нашите крехки, уморени съдби.