Не би... Преди да сети затихнал урагана
на страстите мятежни в страдалчески гърди ,
преди да си отдъхне... О, съдбо, не остана,
не остана сила – ти, черна, победи.
На път – и тя тогава... Да имах и гранита –
за волята го имах, ще бъда поразен.
Треперя малодушно. Стене душа разбита.
И – първо е – проклинам рождения си ден.
По-леко инък беше – невиждана, нечута,
възлюблена мечтице на моите мечти!
Но ето те пред мене. В последната минута –
за радост ли да чуеш последното – прости?
И няма аз да слагам главица за почивка
на рамо тъй надеждно - когато когато натъжей....
И няма нивга вече тъй хубава усмивка
за мене, като слънце, през тъжни дни да грей....