12232024Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Ти завръщаш се при мен

Ти завръщаш се при мен,
с вдигната глава и влюбени очи,
рецете силни протегнал,
а душата горда , все така мълчи!

Покорна съм пред ласките,
докосваш и огън ме прониза.
Нека да свалиме маските,
младост безпътна - зрялост навлиза.

Страст таена в косите посребрени
и усмивка, в гънките на мъдростта.
Поглед... все така устремен...
тялото... още в младостта.

Плодовете, узрели от изминатия път,
синовете порасали, желанията - безброй,
слънце и младост на заник клонят.
Буреносен облак - ураганен порой !

Знаем, че животът е кратък ,
смесени чувства, сарказъм и свян,
първа прегръдка, целувка, миг сладък,
взрив на желания , часовникът спря...

Розата черна, остана след теб,
отминават минутите, тиктака живота,
взе розата бяла - душа на поет.
Не беше раздяла, съдбата похлопа...




  • Нови

  • Най-четени