Ти завръщаш се при мен,
с вдигната глава и влюбени очи,
рецете силни протегнал,
а душата горда , все така мълчи!
Покорна съм пред ласките,
докосваш и огън ме прониза.
Нека да свалиме маските,
младост безпътна - зрялост навлиза.
Страст таена в косите посребрени
и усмивка, в гънките на мъдростта.
Поглед... все така устремен...
тялото... още в младостта.
Плодовете, узрели от изминатия път,
синовете порасали, желанията - безброй,
слънце и младост на заник клонят.
Буреносен облак - ураганен порой !
Знаем, че животът е кратък ,
смесени чувства, сарказъм и свян,
първа прегръдка, целувка, миг сладък,
взрив на желания , часовникът спря...
Розата черна, остана след теб,
отминават минутите, тиктака живота,
взе розата бяла - душа на поет.
Не беше раздяла, съдбата похлопа...