Твойте устни не говорят,
Но душата ти крещи.
Аз я чувам - уморена
Се опитва да мълви.
Аз те чувам, ала зная,
че от любовта страхуваш се ти
Хайде тръгвай, стана есен
В очите ми блестят сълзи.
Дали ще страдаш?Дали боли?
питаш се сега това -нали?
За обичта ти дали зная,
и ще съм ли с теб до края?
Обичаш ме..недей да криеш.
Душата ти ме търси наранена.
нима мечтата си ще разбиеш-
за любов, осъзната, споделена?
Питаш -искам ли те?Да-Искам те,
ала се страхувам и не зная-
ще бъдеш ли до мен
и в ада и в рая?