Ти дойде тази нощ, като истина,
като стар незавършен кошмар.
Аз от своята стара зависимост
те допуснах до мен прежаднял.
Сипах в чашите истинско вино,
малко мътно от стари сълзи.
Влях му нова надежда и сигурност.
Пи от него почти до зори.
Беше гладен. Омесих ти пита.
(още топла е моята длан).
Със любов я поръсих обилно,
овкусих я със шарен вулкан.
Премръзнал беше... а ризата скъсана.
Позакърпих я... от тук и от там.
Позатоплих те. Остана до съмнало
и се втурна към твоят керван.
Твоя свят бе красив и огромен,
в синевата блестят пеперуди!
Моят също красив, ала скромен,
но... беше тесен за твоите друми...