Режими аз не пазя в любовта си
И по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси,
Спестяват днес и обич, и лъжа,
Вълнения, усмивки и въздишки,
Страдания и рискове, и смях,
Дори писмата са спестовни книжки
На спомени, събирани със страх.
Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Нестандартен, готин, странен,
не помня вече как се появи,
нахален и ужасно нагъл,
за бог се мислиш може би!
Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
Искам да ти кажа нещо мило и приятно
искам да ти кажа нещо толкова прекрасно,
че душата ми за теб се моли
и не спира ден и нощ да се бори
със студенината ти в сърцето,
която дори ти се изписва на лицето.
Дете,
страхът като магия ме обзе,
да не изчезнеш ти от моят допир -
Не, не казвай нито дума,
просто замълчи.
Вече нищо няма смисъл -
даже нашите мечти.
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Ти.
Спомняш ли си, когато ме попита
какъв искам да бъда в живота?
И каза, че времето тъй бързо отлита
и бързо в драми ще ме кръстоса.
