Обичам те! Да тръгваме нататък,
където пътят става все по-кратък,
където пада прах от метеори
и мъдрата природа ни говори,
че има край на пориви и нежност,
че свършва някъде самата вечност.
Обичам те! На тези години
ти казвам думи прости и невинни:
жадувам винаги да бъдам с тебе,
призвани от класическия жребий -
свят хубав да зъздадем, да бъдем хора
далечни за лъжата и позора.
Обичам те! В космическата ера
това звучи почти като химера,
но аз не съжалявам, не отричам,
обичам те, до болка те обичам,
и благославям цялата вселена
че си родена ти,... че си родена...