От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак -
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да дойдеш -
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно, да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене по-добри.
И ако побеждава мечтата твоята плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И ТЪРСИЛА МЕ ДЪЛГО
ТИ ДЪЛГО ЩЕ СИ С МЕН.