Ти знаеш как обичам жените
и особено една от тях.
Сега сърцето ми бие с прекрасен ритъм,
защо любовта е най-прекрасния грях.
Дължа ти щастие,дължа ти поезия -
ти ми ги даде като безсрочен заем.
Твоите верни целувки ме прават желязен.
А знаеш ли какви са те? -
те на слънце ухаят.
Те ухаят на здраве....И аз те обичам.
Нищо че поезията е на първо място.
Чувствам те в среден род:едно момиче,
едно щастие.
Ако сам те обиждал, то е било от любов -
връхлетяла като лавина,която пред нищо не спира.
Щом трябва да умирам- в този свят,
по начало суров,
бих искал за Родината, за поезията и за Теб да умирам
В последния си час ще мисля за много неща,
дори за Нашата земя, която нанякъде лети.
Но когато спокойно се отдам на смъртта,
ще си спомнам две неща. Третото ще бъдеш Ти.