Искам да ти кажа нещо мило и приятно
искам да ти кажа нещо толкова прекрасно,
че душата ми за теб се моли
и не спира ден и нощ да се бори
със студенината ти в сърцето,
която дори ти се изписва на лицето.
Плача аз със страх,
а душата ми изпълва се с прах,
пустошта ме изцяло завладява
и всичко в мен бавно изсушава!
Но знай ще дойде ден
и дори да си далеч от мен,
сълзите мои в теб ще влезнат
и късовете лед умело ще избегнат,
като слънчице те ще грейнат,
а после ще те докоснат
с нежност мила дори ше те намокрят
и приятно ще те стоплят!
И на края ти ще осъзнаеш
и няма къде да се скатаеш,
че в любов ще се омаеш
и зарад бягството от мен горчиво ще се каеш!
После ще ме потърсиш,
но сълзите си ще бършеш,
защото пустотата от мен си тръгна
и знам ще поискаш да те прегърна
ала няма аз при теб нивга да се върна