Поезия

Искам те в моята прегръдка
тихо да ми шепнеш в нощта
аз да те милвам и напръсквам
с омайни рози твоята коса

Заключиха те вече, обич моя,
зад хладните стени на тоя дом.

Ветре пролетен, стари приятелю,
не се спирай в косите ми,
не ме гледай толкова влюбено,
не докосвай ръцете очакващо!

На никого не правя аз угода.
Угодник няма в моя род.

Трудна съм за обич, тежка съм -
луди глави даже бягат!
Проклетисват ме безгрешните
(а по мене тайно страдат).

Звезди дори да няма на небето,
тръгни насам направо през града.

Представи си,
че в теб живее Ангел.
И че ти от време на време
му позволяваш да погледне през твоите очи.
Колко различен би изглеждал светът!

Росата в равнината е изгряла.
През капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая южна синева.