Ветре пролетен, стари приятелю,
не се спирай в косите ми,
не ме гледай толкова влюбено,
не докосвай ръцете очакващо!
По земята със тебе се скитахме, весели,
че ни има!
Че отново обичаме!
По пътеките слънчеви на мечтите ни радостни
много смях и сълзи сме оставили!
Забрави ме!
Ти чуваш ли!
Потърси - има някъде,
друга - със очите на светло разлистване,
със коси на кравайчета ласкави.
Тя те чака - повярвай ми!
Научи я да бъде обичана,
научи я да пази душата си!
Научи я, тъй, както научи и мене.
Аз ще седна у нас, до камината,
ще погледна навътре в душата си,
ще намеря останали спомени.
С тях да сгрея днес дланите,
дето ти ги целуваше!