Поезия

Пак съм друга,
когато думи изричаш,
в мен сърцето пронизваш
и ехото чува се утре.

Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или с твоите спомени, или в нашите спомени.

Ти си на моята победа горчивото.
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам.
Ти си солчицата в раната.

Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Гори, любов, до сетната минута,
дори когато нещо те гаси.
Дори да бъдеш някъде оплюта,
над тъмни грехове се извиси.

Когато си отиде ти от мен,
разпънаха ме сили непознати.
И аз проклех и твоя първи ден,
и твоята любов, и радостта ти.