Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или с твоите спомени, или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на Вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали-иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголяла от късната есен градина.
В някои жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има-за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!-
с чиста съвест продавам душата си!
Маргарита Петкова